Красимира Стойнова : Имам приятна новина

Нашата съгражданка Красимира Стойнова съобщи за приятна новина в социалната мрежа. За пореден път нейно стихотворение е предизвикало вниманието на международно жури. Благодарение на Фейсбук тя успява да поддържа връзка с много хора от Пещера, освен това за времето, в което живее в САЩ тя е успяла да се върне в България 26 пъти.

Красимира Стойнова е родена в Пещера. Завършва ВМЕИ – София, специалност електроинженерство. През 1995 г. получава „зелена карта“ и заминава със семейството си в
гр Колумбус- щата Охайо , където живее и сега. Автор е на три книги – две стихосбирки „В два континента “ и “ Есени далечни“, както и на книжка с гатанки в стихотворна форма за деца.

Ето какво написа Красимира :

Мили приятели, току що ми бе съобщено, че моето стихотворение “Лято”, с което участвах в международния литературен конкурс “ЛЯТО, ЛИРИКА, ЛЮБОВ”, с участието на поети от Русия , България, Сърбия, Израел, Хърватия, Черна гора, Украйна, Словения и др. , е едно от избраните 36 стихотворения и е включено в новия летен брой на литературния алманах “СЛАВЯНСКАЯ ЛИРА”. Благодаря на международното жури за това!

Peshteraprim публикува награденото произведение и честити наградата на нашата съгражданка.

ЛЯТО

Окапаха черниците на юни,

кайсийките превърнаха се в злато.

Една любов, с черешовите устни

и с липов дъх, от пролет мина в лято.

 

Приседна тук, на камъка до мене

и ме попита за какво съм тъжна:

“Виж, лято е, най-хубавото време!” –

и с дъх на рози свежи ме облъхна.

 

Отвърнах и’: “За идващата есен!

За обич, дето в минало се сбъдна.

На този бряг тя дойде, лъч небесен,

но в лятото едно си … просто тръгна.”

 

А тя с глухарче духна ми в косите

и хукна по водата бърза, речна,

и ехото и’ носеха вълните:

“Ще дойде пак… Та аз съм вечна …

вечна … вечна …

 

Красимира Стойнова

България

Гр. София

 

Нека добавя, че току що ми беше изпратен и превод на руски език, който толкова ми харесва, дори повече и от оригинала, а да не говорим, че е спазена и римата, което е най-трудно!

СПОСИБО, ВЛАДИМИР СТАФИДОВ!

Перевод Стафидова Владимира

Лето

Шелковица в июне опадает

А абрикосы в золото одеты

Одна любовь с вишнёвыми губами

Под запах лип с весны проникла в лето.

 

Со мной на камень рядышком присела

О чём грустишь? – она меня спросила

Ведь лучше лета – что на свете белом?

И ароматом розы оросила.

 

Я отвечала, – скоро снова осень

И о любви – она давно случилась

Осветит ли наш берег луч небесный

Или случайно это получилась

 

Как одуванчик нежный в моих косах

Чуть ветерок она уже с волною

И только эхо волнами разносит

Я вечная, мы встретимся с тобою.