Това какво е? Касетофон? Сложете го върху пакета…

Пещера. Дарителската акция на Биовет продължава. Въпреки дъждовното и студено време екипите осигурени от Община Пещера за доставка на хранителните пакети за най-уязвимите социални групи – пенсионери, диабетици, инвалиди и хора с ментални увреждания са на терен. Вчера бе ред на най-възрастните от 80 до 100 години.

В опит да открият всеки един пещерец от списъците, предоставени в Общината от председателите на организациите, с ясното съзнание, че искат да зарадват и стоплят сърцата на своите съграждани – социалните работници и доброволци – Маргарита Радева, Йордан Влахов, Магда Бъклева и Ламбри Маринов спират пред поредния адрес на ул. „ Георги Зафиров“ 75. Там е домът на Иванка и Недьо Дикови.

Вратата отваря леля Иванка, която ни посрещна шеговито при вида на мокрите, но засмени младежи.

„ Това какво е? Касетофон? Сложете го върху пакета.“  Смутени служителите подават хранителния пакет, а жената с благ глас пояснява, че е време да се усмихнем. Въпреки капризите на времето и несгодите.

 „ Защото е дошло време да се опомним, да си помагаме и да правим добро“. Срещу мен е жена на 78 години, с неизбежни белези от годините, които са оставили  диря по лицето, но по сърцето- не. „Ех, този Биовет. Вчера помощ за мен, днеска – за дядото. Здраве пожелавам на цялото предприятие.“

Д. Н. Вие и съпругът ви какво сте работили ?

И. Д.   Аз работих в склад на бившия четкарски цех. Зад гърба си имам 41- години трудов стаж. Взимам 205 лева пенсия. За болести и операции думи няма да отварям. Съпругът ми работеше на нафтови помпи в Централна ремонтна база. Богати не станахме, но се отчетохме пред държавата, която днес малко ни е позабравила. Намаляха добрите хора, а с тях и добрините. Та като ги срещнеш по пътя човешки и двете, ти иде да не ги изпускаш. Та така и вчера, та и днес. Добро, до добро видяхме. Не заради продуктите толкова, заради това, че някой се е сетил за нас възрастните. Нас ни учеха от малки да уважаваме старите хора. Днес си мисля, че много хора от Биовет са научени правилно от баби и дядовци, от родителите си. Дай Боже да има повече такива, дето милеят за възрастните. Щото животът е колело, пустият и като се затъркаля… Току си остарял и изнемощял.

Д. Н. Трудно ни е битието. Всеки се опитва сам да се справи. И помощ как да дадеш, ако сам си угрижен ?

И. Д.  Каква помощ ? Никъде я няма. Ето сами сме, ако не са децата ? Как се живее, кажи ми ти, как ? И видиш ли, някой се сетил за нас. Без да сме молили, без да сме търсили. Нека тези дето даряват да знаят, че доброто се връща. Ей, такива хора трябва да има и да са много по цялата земя. Всеки кусур търси. Ама да помогне- не иска. Не така. Но животът ще ги научи. Аз наистина съм много доволна от жеста. Нали това дето държиш записва.

Тук леля Иванка многозначително поглежда към записващия уред и сякаш казва да пазя записа и да го слушам, за урок. Та от дума на дума научих, пък и младите от екипа, че семейство Дикови въпреки неволите и проблемите са успели хора. От уроците по мъдри станали. От кахърите- по силни. И като всяка майка захвана приказка.

– Син имам. Калин се казва. Възпитала съм го с баща му да уважава хората, добро да прави, да не хленчи от трудностите и пътя си да подбира. Завърши второ висше, с грамота и награда от института. В Биовет работи Калин. Добре е там. Работата му е хубава. За трудът му се отплащат. Ето и това се казва добрина. Оценяват го. И е доволен.

Д. Н. Идват светли празници. Какво ще заръчате да предам? До кого да пратя думите ви ?

И. Д.   Голямо благодаря да кажете на цялото ръководство на Биовет. На колектива там здраве, желая да предадете. От сърце наричам за всички нашите години да стигнат, в мир и добрина да живеят и добро да даряват. На младите дето пакетите донесоха, чедо, само хубава младост да имат. И по- добър живот да дочакат. Ама не да седят,  а да се борят за него.

Тръгнах си натежал от думите на една жена, която не познавам, но ми стана близка. Защото трудното и лошото лесно ни намират. По-често ги виждаме. И като че ли път им правим. Дали нехаем или сами си ги причиняваме ? Приказката продължава….