Църквата почита днес преподобна Теодора Александрийска

Преподобна Теодора живяла в пети век, тя била родена в Александрия. Омъжила се за добър човек, но му изневерила. Веднага след това тя осъзнала греха си, скубела си косите и отишла при позната игуменка в близък девически манастир. След разговора с нея, Теодора решила да постъпи в мъжки манастир, където да се бори с изкушенията на плътта и да измоли прошка за своя тежък грях.

Когато съпругът й отишъл по работа, тя остригала косите си, облякла мъжки дрехи и напуснала бързо града.

Отправила се към мъжкия манастир Октодекат, който се намирал на 18 километра. Сутринта се явила пред игумена, като се представила с името Теодор от Александрия. Молила горещо да я приемат в числото на братята. Дълго обаче игуменът не скланял, като изтъквал пред мнимия Теодор тежестите на манастирските подвизи. Накрая размислил и решил: гостът да бъде приет в светата обител. Настъпили за Теодора дни на изпитание и на велики подвизи.

Братята се чудели на нейните всенощни молитви, на дълбоките й поклони, на смирението и самоотвержението й, на усърдното й участие в общите трудове. В манастира Теодора преживяла осем години. Но ето че настъпило ново, много тежко изпитание.

С купеното жито Теодора се завърнала в своята обител. Минало време. За бащата игумен станало ясно, че дъщеря му е бременна. Смутен и разтревожен, започнал да я разпитва кой я е съблазнил. Девойката посочила монаха Теодор. Бащата с укор съобщил това на игумена на манастира Октодекат. Изненадана, Теодора била изправена пред своя игумен да дава отговор. Обвинението било категорично. Игуменът се вълнувал силно: какъв обет бе дал младият монах, а какво бе сторил! Мнимият монах твърдо отговорил: Бог ми е свидетел, отче свети! Това аз не съм извършил.

Игуменът познавал чистотата и светостта на монаха. Не можел да повярва на клеветата. В определеното време дъщерята на еннатския игумен родила момче. Монаси донесли новороденото в манастира, гдето се подвизавала Теодора. Поставили го сред монасите и започнали да го укоряват в нечист живот.

Игуменът се намерил в много трудно положение. Сега вече не могъл да не повярва на клеветата. Ужасявал се от това, че манастирът му е опозорен. Разгневил се силно на Теодора. Развълнували се силно и братята монаси.

Съвещавали се и решили: детето да бъде предадено на монах Теодор и двамата да напуснат манастира.

Сега се представил случай за подвижницата Теодора да открие своето смирение. Тя могла да съобщи на смутените братя тайната си и с това да възстанови своята чест и тях да успокои. Но не сторила това. Решила да се подчини на новото изпитание, в което виждала възмездие за предишния си грях. Кротка и послушна, тя излязла с детето от манастира и се заселила недалеч от него в една тясна бедняшка колиба. Овчарите, които пасели стадата си наоколо, се съжалили над нея. Давали редовно мляко за детето. А сама тя се хранела само с диви треви.

За преподобната настъпили тежки дни. От монасите трябвало да понася всевъзможни насмешки. А пустинята я плашела с живеещите в нея диви зверове. Летният пек и зимният студ я също измъчвали. Но тя търпяла всичко.

Тъй изминали седем години. Накрай монасите се съжалили и помолили игумена да прости изгнаника. Игуменът благосклонно приел Теодора и я поставил в една килия с детето. Тук тя прекарала още две години, като се упражнявала в подвига на затворничеството и като учела детето на страх Божи.

Игуменът получил откровение, че грехът на Теодора е простен. След това започнал да показва наново особено разположение към мнимия монах.

Настанала страшна суша. Пресъхнали всички кладенци в светата обител. Дори и езерото край нея изсъхнало. Тогава игуменът казал на някои духовни братя, че само монах Теодор може да ги избави от смъртоносната жажда. И повикал след това мнимия монах и заповядал да донесе вода от кладенеца, който бил пресъхнал напълно. Като взела благословение от игумена, преподобна Теодора се запътила към кладенеца. По пътя дълбоко в себе си се молела на всемилостивия Бог. И станало незабравимото чудо: кладенецът се оказал пълен с вода. Теодора донесла оттам пълен съд с чиста вода. Никога след това кладенецът не пресъхнал.

Смирената Теодора казвала, че това чудо станало по молитвата и вярата на игумена, а не заради нея.

Наближавал краят на земния й живот. Тя се затворила в килията си със своя мним син и му дала последните си наставления: да обича Бога, да се покорява на игумена и на братята, да пази мълчание, да бъде незлоблив, кротък, смирен, да се пази от сквернословие и празнословие. Съветвала го да помага безропотно на болните, да обича бедността и безкористието, да си спомня постоянно своя скитнически живот, трудностите в оная тясна колиба. Тя искала от него и това – да не забравя своя “баща”. След това коленичила за молитва. Усърдно се помолила за сетен път Бога да й прости греховете. До нея застанало на колене и момчето. Постепенно молитвата замирала на устата на горещо молещата се Теодора. Затихнали риданията й: тя се преселила спокойно и блажено в горния свят.