Спомен за Тодор Колев

[dropcap]Н[/dropcap]а 15 февруари се навършват 8 години от кончината на един от любимите български актьори и музиканти Тодор Колев.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ) в класа на Николай Люцканов (1965). Разпределен е като актьор в Смолянския театър. Още тогава става популярен с шеговитите си песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие „Адам“ за модни мъжки облекла на баща му в Шумен. През 1966 г. започва работа в Шуменския театър, а през 1967 г. играе в Пловдивския театър и е от създателите на Младежката театрална сцена. През 1969 г. Тодор Колев получава първа награда на Националния преглед на българската драма и театър за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър „Лодка в гората“ от Николай Хайтов. Това му отваря пътя към столичните театри – назначен е в Театър „Сълза и смях“, където е актьор до 1971 г. Уволнен е и отива да работи в Театър „София“.

Тодор Колев е преподавател в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. От 1992 г. е доцент. Сред неговите ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.

По-известни роли в театъра: Марин от „Лодка в гората“, Васенка в „По-големия син“ и Шаманов в „Миналото лято в Чулимск“ от Ал. Вампилов, Орландо в „Както ви харесва“ от Шекспир, Мъжът в „Миналата година по същото време“ и др. Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в „Човекоядката“ от Иван Радоев на сцената на театър „София“ през 1977 г.

Огромна популярност му донасят ролите в над 30 игрални филма, сред които са „Двойникът“, „Господин за един ден“ и особено „Опасен чар“. Носител e на много национални и международни награди. Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които е шоуто „Как ще ги стигнем с… Тодор Колев“ по БНТ през 90-те години на ХХ век.

Музиката. От 9-годишен Тодор Колев свири на цигулка, а по-късно на саксофон и акордеон. По неговите думи музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето“. Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада“ в съпровод на оркестър „Метроном“. В края на 1975 г. издава грамофонна плоча, но месеци по-късно тя е „спряна“, т.е. цензурирана, забранена. Актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма „Опасен чар“ (1984).

Зрителите го помнят и от новогодишните програми на Националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ. В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите „Иръпшъни“. През 80-те години изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост“ по музика на Морис Аладжем и текст на Михаил Белчев през 1983 г. Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз“.

Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците“ – за откраднатите чистачки по мелодията на „Let it be“ на „Бийтълс“. Първи изпълнител е на песента „Жена на всички времена“ (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала „Златният Орфей“, както и няколко песни по стихове на Борис Христов („Петима музиканти“ , „Самотният човек“). През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“ по музика на Константин Ташев печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с тромбониста Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд“ и „Борисов брас бенд“. От 1981 г. участва в телевизионните мюзикхоли на проф. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: „Тодор Колев“ (1983), „Немам нерви“ (1990), „Фалшив герой“ (1995), The best (1999), „Най-доброто“ (2001).

Актьорът не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 – 2 октомври 1991 г.). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993). През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора“ в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. Според него това е книга за живота му, но не и книгата на живота му.

Снимки – Ани Петрова

 

Източник : / https://bnr.bg