Светослава Домусчиева поздрави пещерци

Пещера. Светослава Домусчиева  от София, чието представяне на  книгата  „Чуй сърцето, докосни небето” беше миналата година в Пещера, изпрати за деня на влюбените послание  към пещерци.

То е в знак на признание за срещата, на която тя беше посрещната с интерес и топлота от пещерската публика.

За почитателите на словото на град Пещера !

Честит празник, мили хора!

Бъдете здрави и се обичайте. Вярвайте в истинската любов – някои от вас навярно са я срещнали вече. На други може би им предстои.

Но нея, истинската любов, я има там някъде и очаква пътищата ви да се пресекат.

 

Истинската любов

Срещна го. Един ден, той просто се появи в живота ѝ внезапно, като мълния. Разтърси я, разтърси и най-смелите ѝ представи за Любовта, превзе ума и сърцето ѝ…

А той беше просто себе си. Нищо повече от това, съвсем обикновено момче с добро сърце. Работеше усърдно, беше общ работник в една голяма компания. Работата беше тежка, но междувремено с това той имаше и големи мечти. Работеше неуморно, за да може да учи, да си купува книги, да изгражда мирогледа си. Паралелно с работата и ученето, отделяше всяка свободна секунда за нея. Тя беше всичко за което някога си е мечтал и с цялото си сърце искаше да му вярва… Той чувстваше, че тя е жената на живота му! Беше прекарал много безсънни нощи в учене, лишаваше се от сън, но… Мечтите изискваха жертви.

Преди да го срещне, тя беше объркана и не вярваше, че той съществува… Но все пак вътрешно се надяваше, че все някога пътищата им ще се пресекат. Беше прекалено добра и наивна, затова и болката която беше изпитвала досега, я правеше много предпазлива.

Усещаше, че го обича и се надяваше, че този път ще бъде истинско. И не грешеше!

Въпреки всичката си натовареност, той не губеше усмивката си. Даваше сърцето и душата си за нея, обичаше я повече от всичко на света и ѝ го показваше – с всеки жест, усмивка и поглед.

Тя правеше светът му пълен и цял.

Мина време…

Момчето се дипломира, завърши с пълно отличие. Беше си намерил междувременно и хубава работа в голяма и просперираща фирма. Растеше стремглаво нагоре, положените усилия и безсънните нощи над книгите вече даваха резултат. Беше умен, кадърен и всички много го уважаваха, защото преди всичко беше Човек.

Тя продължаваше да бъде неотлъчно до него. Всеки ден благодареше, че се е появил в живота ѝ.

Той стана директор, заможен, но си остана същият добряк по душа. Тя беше неговата подкрепа, упора и не пускаше ръката му през всичките тези години.

Той тайничко си мислеше, какъв късметлия е с такава жена като нея. Че го беше заобичала истински, заради самия него – тогава когато беше никой и нямаше нищо… В най-трудните му моменти тя никога не пусна ръката му. Той от своя страна, никога не я прие за даденост, а всеки ден и показваше колко много означава за него.

Всяка вечер преди да заспи, той я поглеждаше с дълбоките си очи, като прошепваше нежно в ухото ѝ:

– Обичам те от тук до края на света!

Тя сгушена в него отговаряше:

– Обичам те Винаги и Завинаги!

Прилепени и сгушени в прегръдката си, те чувстваха ритъма на сърцата си, които биеха с еднаква честота. Сякаш наистина две половинки от един пъзел се бяха намерили и напаснали, така че да се получи едно неразривно цяло.

Той си мислеше – „Какъв късметлия съм, че я имам в живота си!”

Тя си мислеше – „Благодарна съм с цялото си сърце, че точно той се появи в живота ми!”

Те съумяха да започнат да пишат своята приказка, която все още се пише – всяка минута, всяка секунда. Всеки ден прелистват страницата и започват да пишат на нова, бяла страница. Давайки си шанс новият ден да бъде най-прекрасният от живота им!

А от какво зависи това?

Зависи само от двама души, които се обичат безрезервно и си го показват.

А там отгоре, едно Ангелче гледаше с усмивка и тихо прошепна:

– Видя ли? Нали ти казах, че истинската любов съществува!

 

Автор: Светослава Домусчиева