ПЕЩЕРА В ДНИТЕ НА АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ

[dropcap]П[/dropcap]ещера. Избухването на Априлското въстание през 1876 г. заварило Пещера с изграден революционен комитет, чието начало е поставено след идването в града на апостола на ІV Революционен окръг Георги Бенковски  на 7 февруари 1876 г. На тайно събрание в метоха на църквата „Св. Димитър” за председател е избран учителя Стоян Попов, а членове са Пенко Реков, Костадин Гьошев, Никола Нишанджиев, Симон Налбант, Христоско Попче и Христо Цикалов. Още тогава Бенковски преценява, че  възможностите за масови  действия  в Пещера са ограничени ,поради факта, че селището е със смесено население. Известно е , че по онова време в Пещера има около 800 къщи, от тях около 500 български, около 250 турски и 50 цинцарски. Това е причината да останат пасивни и други селища в района по време на въстанието – Пловдив, Татар Пазарджик, Карлово, Станимака. Въпреки трудностите при образуването и функционирането на революционния комитет Бенковски дава наставления „да се пази пълна конспирация, да се набави оръжие и барут, с изменниците да се постъпва най-сурово, да се съставят комитети  в околните села и  всички да действат в един дух догде удари уречения час.” От създаването на комитета до обявяването на въстанието пещерци били в постоянна връзка с комитета в Брацигово. Дейците от двете селища  действали заедно и солидарно при събирането на пари и закупуването на оръжие и муниции. Но както пише изследователя на Априлското въстание  Димитър Страшимиров „брациговци били по-щастливи и по-свободни, защото тяхното село от край време било чисто българско, а пещерци  се плашели и колебаели, тъй като  врагът бил тук и условията за революционна дейност били по-неблагоприятни” .Интересен факт е , че освен  в дома на Пенко Реков  оръжието на пещерския комитет  се събирало  в кафенето на спечеления за делото Ангел Дашинов. Всеки ден в него  идвали  доста турци и никой не подозирал, че над главите им, на тавана било скрито оръжието на бъдещите въстаници.

В хода на подготовката на въстанието се свиква общото  събрание в Оборище, от 14 до 16 април, на комитетите от Четвърти революционен окръг. Делегат от Пещера е Стоян Попов, който донася вестта, че въстанието ще бъде обявено на 1 май 1876 г. Но то избухва преждевременно. Поради предателство и опасност от разкрития  на 20 април в Копривщица Тодор Каблешков обявява началото на революционните действия. Васил Петлешков – ръководителя на комитета в Брацигово се е намирал по това време все още  в Панагюрище – центъра на ІV Революционен окръг. Същия ден тръгва ,вземайки  няколко от „Възванията към българския народ” известни като „Кървавото писмо” . На 21 април пристига в Брацигово и вдига местния комитет на оръжие. В същото време Петлешков чрез брациговеца Атанас Дуков  изпраща два екземпляра на „Кървавото писмо”  в Пещера до Стоян Попов, с препоръка единия да се препрати в Батак на тамошния ръководител Петър Горанов. С тази задача били натоварени братята Атанас и Георги Вълчанови,част от организираните дейци на пещерския комитет.Те дали писмото на своя слуга Митю Тумбев, младо момче от Батак, който тръгнал веднага. По това време турската полиция вече е на крак.Всички изходи на града са завардени от заптиета, претърсва се всеки, който влиза и излиза от града. А Митю Тумбев препускал бързо с коня си за Батак и когато стигнал кафенетата в турската махала бил спрян. Бързото каране повдигнало съмнения  у полицаите и те подробно го претърсили. Писмото било открито, а той арестуван.Заловени били веднага братя Вълчанови  и поп Иван – бащата на Стоян Попов. Последвало засилване на блокадата на Пещера и докарване на още полиция и войска,защото станало ясно , че и тук се готви нещо.

За да всеят страх у българското население на 23 април турските власти арестували като заложници около 100 от видните пещерски граждани, които били заставени да подпишат декларация, че Пещера няма да участва в бунта, а 40 от тях били откарани и  затворени в Пазарджик. На същия ден дейците от революционния комитет, преценявайки усложнената обстановка, се събират въоръжени и решават да се изтеглят по тайни пътеки към съседните въстанали селища. За Батак заминали Георги Кьосеиванов, Иван Кьосеиванов, Христоско Попче,Димитър Миндов и Георги Гаджев, а за Брацигово Стоян Попов, Христо Цикалов, Костадин Гьошев, Христо Пунджев и Константин Попполихронов. Там те участват активно в разразилите се кървави сражения срещу башибозука и редовната войска. Всички остават живи и след разгрома на въстанието дълго се крият в планината.Тайно се прибират в Пещера- чак към 21 май, според спомените на Христо Цикалов. Последвалата през юли амнистия  ги пожалила.

В това страшно време градът минал без материални и човешки жертви. Но  е бил на косъм от историческа трагедия. След кланетата в Батак , дело на една от най- черните фигури в българската история – Ахмед Барутанлията, башибозуците водени от него и от други главатари  към 7 – 8 май 1876 г., се отправят за Пещера с намерение да ударят българската махала и  да  палят ,колят и плячкосват. Кървавата разправа ,обаче, е предотвратена благодарение намесата на авторитетния сред турците в града и околията учител и духовник Осман Ефенди. След тежки спорове и кавги той успява да убеди башибозуците да не нападат българските къщи, давайки си сметка, че ако това се случи, ще се отвори огромна рана и ще бъде посята огромна вражда за в бъдеще между българското и турското население в града. Башибозуците се оттеглят, а пещерци и до днес са признателни за хуманния жест на Осман Ефенди.

Единственият загинал революционер от Пещера по време на Априлското въстание 1876 г. е Атанас Горов. Братята Горови отдавна живеят в Румъния и са дълбоко  съпричастни към революционните борби на българския народ. В дните на бунта Атанас тръгва с четата   на Христо Ботев и е най-младият в нея. Пада убит само на 20 години в сраженията на 18 май под връх „Милин камък” в Стара планина. Всеизвестна е ролята на неговия по-голям брат Димитър Горов в подготовката на въстанието. Той е един от основателите на Гюргевския комитет, наречен е от Захари Стоянов „бащата” и „банкера” на хъшовете в Румъния. Именно на него се доверява Ботев качвайки се на парахода „Радецки” и му предава писмото – завет до жена си Венета, личния  архив с писма  до другарите си, джобното си  тефтерче, телеграми към европейските вестници.

Друг пещерец , който далече от своя роден град участва забележително в Априлското въстание е Георги Зафиров. По онова време той е живеел в Панагюрище, където е упражнявал професията на лекар и аптекар. Включва се в революционната организация и по време на въстанието Бенковски му възлага да осигурява медикаменти и превързочни материали за Панагюрския въстанически район. Познат е като лекаря на Панагюрските въстаници. След разгрома е заловен и измъчван, прекарва над 100 дни в затворите на Пазарджик и Пловдив.

Априлското въстание завършва с погром, станал известен и възмутил целия цивилизован свят. Избита са над 30 000 души, над 200 села и градове са изпепелени, следите от разправата ще личат дълго. Всички селища , включили се в революционната подготовка, участват във въстанието според възможностите си и конкретните  обстоятелства. И макар ,че обстановката е по-сложна от селищата с чисто българско население, Пещера не стои на страна. Напротив тук се е изисквало  допълнителна смелост и жертвоготовност за да се включиш в такова конспиративно дело. Затова трябва да сме признателни и да помним, че  Пещера има принос и  e  част от големия революционен ентусиазъм и надежда в онези героични и трагични дни на  април 1876 г.

 

 Георги Шопов