28 март 2024
Peshteraprim – заедно водим с истинска добавена стойност - не стойност на намерениятаЗА НАС
Димитър Насков10:27, 2 септември 20202min

„Енциклопедия на Пловдив“ разказва за двама пещерци

enciklopedya plovdiv

Пловдив- Пещера. Излезе ново издание на „Енциклопедия на Пловдив“. Автор е художникът Божидар Тотев, който е кореняк пловдивчанин. В нейните страници значително място е отделено на двама пещерци. Единият е писателят, адвокат и толстоист Йордан Ковачев, а другият-Анастас Константинов-художник и създател на галерия „Анастас“. И двамата родом от Пещера и оставили ярка следа в културния и обществен живот.

Йордан Ковачев

Йордан Ковачев е роден на 18 октомври 1895 г. в гр. Пещера, в семейство на македонски изселници. Баща му е от гр. Белица, Разложко, преселил се рано в Пещера, където създава семейство и работи като съдия. Йордан завършва основно образование в Пещера, гимназия в Пловдив през 1914 г. През 1919 г. завършва право в София, след което се установява да живее и работи в Пловдив.

Политик и общественик

От 1919 г. е член на БЗНС. Участва в XV конгрес на БЗНС през 1919 г. Привлечен от идеите на Драгиев за кратко публикува статии във в-к Земеделска правда. Членува в БЗНС – Врабча, без да участва активно в земеделските разпри. Като кандидат за народен представител 1938 г. е интерниран в Несебър за да се усоети избирането му. Научил за интернирането му, за него се застъпва Дж. Лансбъри с писмо до цар Борис Трети от 24 март 1938 г. На съюзната конференция – 14/15.10.1944 г. заедно с група гичевисти се приобщават към БЗНС – Ал. Стамболийски, а след една година е сключено и обединението с подписите на Димитър Гичев и Никола Петков. Избран е за депутат на Обединената Опозиция в VI Велико Народно събрание (1946 – 1949) като присъства в работата му до 26 август 1947 година (участва активно в изработването на проекта за Конституция на Обединената Опозиция). След разтурянето ѝ е затворен в лагера „Куциян“ 01.11.1947 – 01.05.1948 г. Два пъти е затварян в лагера Белене: 29.04.1951 – 28.04.1952 г. и 11.07.1957 – 19.12.1958 г. На 25.10.1957 г. група културни дейци, между които акад. Людмил Стоянов и Христо Радевски – председател на СБП, правят неуспешна постъпка за освобождаването му от лагера. По искане на Интернационала на борците против войната членът на британския парламент Фенър Брокуей отправя писмо до Президиума на НС. Посланието, подписано от 15 британски парламентаристи гласи: „Ние смело заявяваме, че освобождаването на Ковачев ще издигне името на България в много страни, където делата му са известни…“ При всяко арестуване на Ковачев му конфискуват книги и ръкописи, а след всяко „освобождаване“ е в неузнаваем вид и с разбито здраве.

Адвокат е от 1920 г. Защитава преследваните земеделци и комунисти от 1923 до 1944 г., както и българските толстоисти при отказа им от военна служба. Защитава и подсъдими по политическите процеси на нелегалната БКП (т.нар. есперантско и ученическо дело). Защитник е и на Трифон Кунев и Никола Д. Петков, но този път вече пред комунистическия съд, за което заплаща с трикратно въдворяване в концентрационните лагери Куциян и Персин. Изявява се като активен поборник за отмяна на смъртното наказание. В-к Стършел публикува редица пасквили, един от които пряко насочен срещу адвоката защитник Й. Ковачев във връзка с процеса на Н. Петков. Лишен е, както и сина му Методи, от правото на адвокатска практика през 1947 г. Забранен и като писател и публицист, Ковачев се издържа от скромна пенсия и от преводи. Не му разрешават други публикации освен преводи от руски. Така през 1954 г. изд. Народна култура издава „Избрани стихотворения от М.Ю.Лермонтов“, където са поместени 3 стихотворения в негов превод. Здравето му е сериозно влошено, боледува от няколко тежки болести. Умира на 19 февруари 1966 г. На 29 март 1990 г. е реабилитиран с решение на 9 Народно събрание.

Писател и публицист

Първото му стихотворение „Есенна пролет“ е публикувано в 1914 г., а първата му стихосбирка „Моето утро“ е издадена 1924 г. Творчеството му се проявява в различни литературни жанрове-поезия, разкази, театър и преводи от руски и френски. Културната общественост го познава като автор на стихове, разкази, легенди, драми, преводи от руски, френски и английски език. Не по-малко плодовита е и публицистичната и журналистическата му дейност. Редактира седмичника „Свобода“ 1923 – 1934 г. – орган на вегетарианското движение, в-к „Нов живот“ 1935 – 1949 г. Сътрудничи в сп. „Възраждане 1918 – 1934 г., в „Светлоструй“, „Мисъл и воля“, „Мисъл“, „Литературен глас“, „Кавал“, Народно земеделско знаме“ и др.

Председател е на Съюза на писателите от провинцията в България (замества на този пост самоубилия се поет Н. В. Ракитин) 1934 – 1944 г., когато той се влива в Съюза на българските писатели. През 1932 г. е приет за почетен член на Международния съюз на писателите демократи със седалище Париж.

На 01.11.1944 г. в Пловдив изнася беседа „Великият непознат. Политическите и стопанските идеали на БЗНС“, в която излага и обосновава земеделските си идеи. Посреща земеделските водачи за големия земеделски събор – 24.12.1944 г. в Пловдив.

Изданието на преводите на Толстой в последните години на живота му (1965), както и награждаването с орден „Кирил и Методий“ I степен е формален опит за официална реабилитация и признание на разностранната му творческа дейност от страна на официалния режим.

Из писмо до Борис Делчев:“…Ако пък с твоя поход срещу мене се прибавя нещо към твоята известност или благонадеждност – радостта ми ще бъде по-голяма. И ти нещо спечелваш – и аз нищо не губя. …“

Анастас Константинов

 

Анастас Константинов За Анастас Константинов се знае изключително малко в родния му град. Дори в Уикипедия не е обозначено родното му място. Факт е обаче, че е един от майсторите на четката, които имат уникален стил и е високо ценен от изкуствоведите.

През 1986г. в Пловдив той прави първата концептуална изложба, която предизвиква скандал и е бързо затворена от властите. Така се ражда цикълът „Червените прасета“, с още по-голям скандал при представянето му по- късно на национална изложба в столицата.

Негови работи са представени на изложби в Ню Йорк, Питсбърг, Мадрид, Будапеща, Хелзинки, Вроцлав, Торун.

След падането на Берлинската стена , изкуството на Анастас печели почитатели в Женева, Брюксел, Париж, Торонто, Хановер, Хамбург.

През 1999г. той открива в Пловдив своята уникална галерия „Анастас“.

Б.р. В публикацията са използвани материали от „Енциклопедия на Пловдив“ на Божидар Тотев и bg.wikipedia.

Източник : Мария Джуркова


За нас

www.peshteraprime.com е уеб–базирана система, предназначена за публикуване на новинарски материали, PR материали, интервюта, репортажи, прессъобщения, реклама и др. Достъпът до този сайт е изцяло безплатен.


mitkoivon@abv.bg

0895 509 089, 0897 444 651


Сайтът ни използва бисквитки, за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този го, Вие се съгласявате с Общите ни условия

error: Съдържанието е защитено !!!