Да бъдеш потомък на Никола Дуров – от старателно потулвана тайна до повод за гордост

[dropcap]П[/dropcap]ещера. В края на 2020 г. авторите на sCOOL Media получиха предизвикателството да се заровят в историите, скрити в собствения им заден двор. Следвайки максимата,  че за да можем да разбираме настоящето и да гледаме напред в бъдещето, трябва да познаваме добре миналото си, те ни представиха забележителен прочит на близкото минало през призмата на историите на семействата си. Получихме рекорден брой разкази, които нямаме търпение да ви споделим. Най-голямата изненада за нас беше, че темата е вдъхновила не само ученици, но и учители, което много ни развълнува. Затова започваме поредицата с текста на Николина Барбутева, учител по история и география в ОУ „Васил Петлешков“, която ни запознава с историята на рода й, свързан с видния пещерски политик от царско време Никола Дуров. 

 

Коледните празници са онзи специален момент в годината, когато имаме възможността да споделим времето си с най-близките ни хора.  Около празничната трапеза идва и времето за разказване на безценните семейни истории от  миналото. Зная, че майка ми е от известния пещерски род Дурови и отново и отново искам да чувам разказа й за моя бележит роднина Никола Дуров.

Дуров е доктор на правните науки, завършил в Белгия, Народен представител в XXIV-то и ХХV-то Народни събрания и един от спасителите на българските евреи. Улицата, на която е разположена родната къща на майка ми в гр. Пещера, носи името на този виден пещерец, чиято история дълго е тънала в забвение за неговите съграждани. В близкото минало потомците на рода Дурови бяха наричани „врагове на народа”, но настоящето реабилитира този достоен човек и името и приносът му не остават заличени от времето. Днес аз гордо и спокойно мога да се нарека потомка на Никола Дуров.

Д-р Никола Дуров е роден през 1874 г. в гр. Пещера. Изявен представител на Демократическата партия в града с дълга политическа кариера. Няколко пъти е назначаван за окръжен управител на Пловдив, след което е избран за народен представител през 1938 г. (XXIV-то Народно събрание) и 1940 г. (XXV-то Народно събрание ). Именно като народен представител в XXV-то Народно събрание той, заедно с още 43-ма други депутати, полага подписа си в защита на българските евреи и обявява пълното си противопоставяне на депортирането им към лагерите на смъртта. Тази доблестна постъпка му спечелва уважение и признание сред хора от различни обществени кръгове. Заради нея и застъпничеството на високопоставени личности, той е един от малкото депутати, които не са съдени от Народния съд като „врагове на народа“ след 9 септември 1944 г. Повечето от тогавашните народни представители попадат под ударите на съда, отнема им се имуществото и са изпратени в трудови лагери.

Но да бъдеш потомък на „монархофашистката клика”, според тогавашнaта комунистическа власт, носи петно върху името, което идва с определени последствия. Семейството ми може да потвърди това от първо лице. Дядо ми, Георги Дуров, е племенник на Никола Дуров, като фамилното име тежи и на децата му – майка ми Райна Дурова и брат й Димитър. До падането на режима през 1989 г., те са заклеймявани като „врагове на народа“ от свои познати и съседи заради семейната им връзка с Никола Дуров. Те споделят, че това е оставило у тях следа от страх, но не и от срам, защото не може да не се чувстваш горд от човек, допринесъл за спасяването на българските евреи.

„Но все пак, ако някой някъде те попита „Ти какъв си на Никола Дуров?”, е добре да кажеш: никакъв“, споделя майка ми Райна.

Тя си спомня за случка, когато е още гимназистка и началото на учебната година за учениците от класа й се ознаменува с бригада. Нейното училище участва в събиране на царевица в близкото до Пещера село Радилово. В класа й има две момичета, които носят името Райна и за да ги отличават, съучениците им са се обръщали към тях с фамилни имена – Симеонова и Дурова. Тече усилено бране на царевица, разнася се глъч от имена, сред които и името Дурова. Буден гражданин го чува и отива да попита майка ми каква е на Никола Дуров. Тя заявява, че няма връзка, а само съвпадение на имената, защото за „провинението” да бъдеш потомък на Никола Дуров, е можело да бъдеш изключен от училище.

В настоящето, в което живеем, не можем да се „похвалим” с репресии на подобна основа. Често не оценяваме свободата, която имаме, затова е добре да се допитваме до по-старото поколение и техните истории, за да оценим какво имаме сега, а и за да не забравяме кои сме. Да помним, че историята се повтаря и онова, което наричаме сега настояще, е било доскоро бъдеще. Нека го градим с отговорност и спомен за миналото.

 

Източник : / http://scoolmedia.com