Thursday , 25 February 2021
en
Най - четени новини
Има пещерец, който знае за времето- преди всички
Снимка : peshtera prim

Има пещерец, който знае за времето- преди всички

Пещера. Следващите редове са написани под влияние на нахлулия през прозореца топъл въздух. Топло и слънчево ще бъде времето и в следващите дни до края на седмицата. В Пещера има станция, която позволява да се измерват стойностите на слънчевото греене, температурата и валежите.В съвременната епоха на електронни комуникации и знание, лесно се вижда прогнозата на всеки час.

Знаете ли, че на 1 .07.1906 г. в Пещера се открива метерeологична станция? Монтирана е на 444 м.н.в.  Започват ежедневни наблюдения за температурата, валежите на дъжд и сняг. С тази задача се натоварва началникът на т. п. станция, който редовно предава набраните данни по телеграфа.

През 1907 г. в България работят 30 метео- и 105 дъждомерни станции. В бившия Т. Пазарджишки окръг метеорологична станция се открива най-напред в Панагюрище /1892/ и след това в Пещера. Първото официално писмено сведение за състоянието на времето е дадено на 20.03.1892 г. на І пехотен полк в София през 23.02.1892 г.

Метеорологична станция Пещера

Метеорологична станция- Пещера

Днес измервателните уреди се намират в двора на училище “П. Р. Славейков”. Стойностите ежедневно се отчитат от Петър Лютаков, който ги подава за обобщение и прогноза за страната. Лютаков е преподавател в същото учебно заведение и  да наблюдава уредите не е трудно.

Датата 1-ви февруари 1887 г. се счита за начало на регулярните метеорологични наблюдения в България с откриването на метеорологична станция в София на площад „Васил Левски”, основана от Марин Бъчеваров, тогава учител в І-ва Софийска мъжка гимназия. С голяма педантичност той провежда редовни измервания до април 1889 г. Данните от тези двегодишни изследвания обработва лично и публикува в Периодично списание книжка І от същата година като първи сериозен опит за описване на климата в София.

Метеорологичната служба в България е създадена на 20.02.1890 г., когато софийската станция става Централна метеорологическа станция (ЦМС) с ръководител Спас Вацев (признат по-късно като „баща на българската метеорология“), който е натоварен да създаде и метеорологичната мрежа в страната.

До 1981 г. Хидрометеорологичната служба издаваше метеорологичен, хидроложки и хидрогеоложки годишник с цялата първична информация от всички станции в страната. За допълнителна информация свободно можеше да се ползва и архива на службата. През последните 25 години цялата тази информация стана недостъпна за гражданството. Срещу сериозно заплащане се предлагат само обработени данни